training-with-ropes-bingeoff
Личен архив

Все повече се говори за сърдечните проблеми и как те влияят на качеството на живота ни. Говори се как съвременното поколение е демотивирано и води заседнал начин на живот. Някои източници сочат, че за пръв път от десетилетия насам се очаква средната продължителност на живота на децата да не стигне тази на родителите. Колкото и страшно да звучи има възможност това да се поправи докато все още не е късно и не се превърне във факт!

 

В началото на века в много от училищата в Америка се наблюдава спадане на академичната дейност и се взема решение да се закрият департаментите, в които не виждат принос за изграждането на интелекта на децата. Един от основните класове, който пряко е засегнат от тази идея е класът по физическо възпитание. Значителен брой от преподавателите по физкултура са застрашени да загубят работата си.

 

Пол Зийнтарски, учител с над 40-годишен опит, подхожда по друг начин. Преподава физическо в училище в Нейпървил, Илинойс и предлага идеята да се въведе нулев клас по физкултура базирана не на спорт, а на фитнеса като цяло. Много от колегите му не са съгласни. Мотивът е,  че след тренировка децата ще са енергизирани и ще пречат на дисциплината в предстоящите часове.

 

Това не само че не се случва, но дори се наблюдава подобрение на академичната дейност. Забелязва се обективно повишаване на оценките по математика, точни науки и литература. Пол предприема още една крачка напред и предлага да се въведе специална програма, която да провери дали наистина тренировките преди часовете по точни науки (химия, физика, биология, математика) подобряват продуктивността на децата. Нарича я LR PE (Learning Readiness Physical Education). Резултатите показват 52-56% подобрение при академичното четене и цели 93% подобрение по математика, спрямо контролна група от деца, която не желае да кара час по физическо преди тези предмети.

 

Резултатите са достатъчно ясни, за да покажат корелация между фитнес и академия. Голяма част от експериментите, направени по темата, показват благоприятният ефект на спорта върху мозъка, неговата активност и пластичност.

Какво имаме в “кутийката”?

brain-picture
Източник: Unsplash

Нервната система е изключително сложна и непрекъснато излизат нови изследвания, които подобряват разбирането ни за мозъка. Следващата информация, която ще ви споделя е много опростена и схематична, като идеята е да се запознаете основно с нещата, които се случват в нашата сложна “кутийка” – главата.

 

Нервната система (НС) е разделена на две – централна (ЦНС) и периферна (ПНС). От своя страна ЦНС е разделена на ГЛАВЕН МОЗЪК и ГРЪБНАЧЕН МОЗЪК.

 

В главния мозък влизат всички онези части на мозъка, които сме виждали по картинките в учебниците. Накратко той е разделен на мозъчен ствол, междинен мозък и краен мозък, като крайния мозък има две полусфери. Съответно лява и дясна. На повърхността им е кората, която е изградена предимно от сиво мозъчно вещество. Тя е толкова силно развита при хората, че съставлява почти половината от мозъка. Отговорна е за регулацията на процесите и това, на което ще обърнем повече внимание –  СЪЗНАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ.

 

Ако навлезем микроскопски и погледнем в кората на мозъка, ще видим множество нервни клетки, които са свързани помежду си. Тук обаче трябва да направим една много важна вметка. Клетките на нервната тъкан не са пряко свързани една с друга. Между тях има цепки – синапси. Нервните клетки предават информацията една на друга посредством импулси, а в зависимост от това какво се използва за предаване на тези импулси имаме химични, електрически и смесени синапси. Клетка А изпуска в синапса химично вещество наречено медиатор, който клетка Б поема и разчита като команда.

 

На този етап аз бях хвърлил учебника по анатомия зад леглото и се надявах изпита да не дойде никога. Но истината е, че нещата не са толкова трудни, когато се обяснят просто.

 

В нашия организъм има множество медиатори с различни цели. Някои от тях сме чували под различни наименования. Така например всички сме чували за “хормона на щастието”, който всъщност не е един и…. всъщност не са хормони, а невромедиатори. Те са именно окситоцин, допамин, ендорфин и серотонин.

 

За заучаването и изграждането на навици обаче ще обърнем внимание на тези трите:

  • Норепинефрин
  • Допамин
  • Серотонин

 

Норепинефрин е широко разпространен в тялото на човека като функциите му са различни и многобройни. Накратко той мобилизира тялото и мозъка.

 

Допамин е най-известният от трите и често се асоциира с доброто настроение. Той служи за фините движения, чувството на възнаграждение, паметта. Причината да се чувстваме добре след като сме извършили действие, което смятаме за добро е именно отделянето на допамин. Серотонинът също е пряко свързан с нашите чувства и настроения. Ролята на тези хормони и невротрансмитери е меко казано РАЗНООБРАЗНА. Те не действат самостоятелно, а са свързани помежду си.

 

Един много важен компонент е BDNF или Brain-Derived Neurotrophic Factor. Този протеин е свързан със семейството на невротропните растежни фактори –  група химикали, които стимулират развитието на клетките на мозъка. 

 

Функцията му е свързана с това да предпазва съществуващите нервни клетки, но някои нови проучвания показват, че той също така стимулира изграждането на нови такива.

Как се учим?

 

Заучаването на нови навици, действия, поведения, умения и така нататък е един комплексен процес, който изисква енергия, воля и не на последно място… мозък!

За разлика от компютрите нашият мозък не складира информацията на едно място – например папка със “Спомени от 2018” в диск D.

 

Напротив –  мозъкът ни складира голям набор от информация на множество различни места. Най-просто казано в единия край е обонятелната памет, в другия край е зрителната памет, в трети – вербалната памет, в четвърти –  пространствената памет, в пети – паметта за време и място….и така нататък.

 

Пример: когато ние се сещаме за червената пейка, на която сме седели и сме се радвали на аромата на цъфтящите дървета през пролетта на 2006, ние не влизаме в папката “Пролет 2006”. Това, което се получава е активизиране на участъка за време и пространство -> който активира следващия за визуализация -> който активира следващия за обоняние и така се подхранва една верига от активирани участъци. Тази активация става посредством химически и електрически импулси в нашия мозък, които създават нещо като пътечка. Колкото по-често се сещаме за този спомен, толкова по-често “минаваме” по тази пътечка и я “утъпкваме”. След известно времe “минаването по този път” става почти автоматично и да се сетим за спомена е значително по-бързо.

 

В основата си научаването на нови умения представлява сходен процес. В самото начало,  докато се координират сигналите е трудно, странно, понякога дразнещо и винаги енергоемко, но колкото повече упражняваш дадено действие, толкова по-лесно става, защото “утъпкваш” пътечката.

 

Интересното е, че спортът и физическата активност корелират с ученето. Ако се сещаш, в началото на статията обясних за експеримента в Нейпървил, Илинойс. Множество професори са направили връзката между различни химикали, които се отделят по време на спорт и как те влияят на заучаването. Както споменах вече –

допамин, норепинефрин и серотонин са невромедиаторите, които имат пряко действие върху мотивацията, концентрацията и мобилизацията

Тренировките не увеличават тяхната концентрация, а по-скоро ги балансират. Физическата активност обаче има ефект и върху други химикали в човешкото тяло. Най-важните от тях са IGF-1 (Insuline-like Growth Factor – 1), FGF (Fibroblast Growth Factor) и VEGF (Vascular Endothelial Growth Factor). Това са фактори на растежа. Те се отделят в големи количества по време на тренировка, като по този начин подпомагат физическата активност. IGF играе в регулацията на глюкоза към мускулите, VEGF е основен фактор на изграждане на нови кръвоносни съдове (капиляри), като по този начин подобрява преноса на кръв и кислород към тъканите, а FGF помага за изграждането на нови тъкани.

training-dumbell-bingeoff
Личен архив

Това за фитнес маниаците е Рай –  все химикали, които карат мускулите да растат. За умните и мислещите обаче идва друга мисъл в главата. Тези растежни фактори как влияят на мозъка….

Тренирай, за да си здрав в главата, а не само в краката!

Истината е, че на този етап се търси причинно-следствена връзка между тренировки и учение и това как едното влияе на другото. Корелативно може да се приеме, че тренировките помагат на това по-лесно да учим и да държим тялото си балансирано. От собствен опит съм видял как клиентите ми се чувстват по-добре след тренировка, а доста от тях са ми казвали, че лично професионалният им план се е подобрил след като са добавили тренировки в ежедневието си.

 

Моето виждане, макар и да звучи малко философски е, че е необходимо грижата за тялото и мозъка да вървят заедно. Ако едното изпреварва другото, се получава дисонанс, който рано или късно ще се прояви чрез забавяне на прогреса. Със спорт човек развива не само мускулите си, но и координацията, което само по себе си ни прави по-ефективни в ежедневието.

 

Факт е, че като човек, който е минал през депресия през последните години на следването ми по Медицина, намирах утеха само в тренировките. Беше труден етап, но успях да намеря пътя си.

 

Искам да завърша темата, като ви кажа, че мозъкът е изключително сложна система, която се влияе от всичко около нас и определя поведението ни. За да сме добри и пълноценни преди всичко трябва да се обърнем към себе си, да изградим сила в главата си и да работим в унисон с мислите си.

 

Използвани източници:
https://www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMsr043743

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17613463

http://www.imedpub.com/articles/the-relationship-between-physical-activity-and-mental-health-in-active-and-inactive-employees.pdf

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4697050/

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3544982/

Остави коментар