Човешкият организъм е уникална машина за адаптация. Казвал съм го неведнъж и постоянно се убеждавам в това твърдение. В един здрав организъм се поддържа непрекъснато баланс от процеси наречен хомеостаза и когато този баланс се промени се случват механизми на компенсация, които се стремят ни върнат към кота нула. 

Пример – ако претърпим контузия на рамото мускулите около него ще се стегнат и ще го пазят. Гърбът ще се прибере лопатката, гръдните мускули ще се повдигнат в позицията, която ни е най-малко болезнена.

 

За да се регулират процесите в човешкото тяло имаме две основни системи на регулация – ендокринна и нервна. Най-общоприетото е, че нервната система е бързата, а ендокринната система е бавната – тя работи със съвкупност от хормони, които извършват разнообразни функции в тялото ни. Те си взаимодействат помежду си като могат да си помагат, да си пречат или да са с противоположно действие.

Такъв е случаят с двата основни “героя” в тази публикация – лептин и грелин. Преди да навлезем по-дълбоко обаче нека разгледаме гладът като процес.

 

АХ, ТОЗИ ГЛАД

глад, glad
Ах, този глад. Снимка: Unsplash

 

Всеки знае какво е глад, случвало ни се е поне веднъж в живота. Гладът е съвкупността от вътрешни усещания, която кара хора и животни да търсят храна. За разлика от чисто първичния глад има и една по-висша форма – апетит. Това е преференцията ни за точно определени храни сред набора от възможни.  

 

С напредване на физиологията и медицината, учените са установили много интересни неща относно глада като феномен. Първото и най-важно е, че макар и да го усещаме в стомаха, истинското чувство за глад се контролира посредством хормони -> през хипоталамуса -> до мозъка. 

 

Чувството за глад може да бъде отприщено при различни неврологични нарушения в мозъка, което може да доведе до хиперфагия. Така например повреди в хипоталамуса могат да доведат до непрекъснато преяждане, което да доведе до затлъстяване и други заболявания, свързани с наднорменото тегло. 

 

При различни психиатрични заболявания също могат да се наблюдават симптоми на хиперфагия и дори да доведат до изменения в структурите на мозъка, които сами по себе си да задълбочат проблема. Ендокринните заболявания също могат да повлияят на чувството за ситост като те често са проява на грешно заучени навици и нарушена връзка с храната. 

 

НА ПОМОЩ НИ ИДВАТ ХОРМОНИТЕ!

Лептинът е протеинов хормон, който се секретира от мастната тъкан, преминава през кръвно-мозъчната бариера и дава на мозъка ни сигнал за засищане. Това от своя страна води до чувство на заситеност и тялото ни спира да търси храна. Освен тази функция той има и много други положителни ефекти като например подпомага изграждането на кръвоносни съдове, подсилва костите и помага за заздравяване на рани. 

 

Истината е, че той, като всеки един хормон има множество и различни полезни функции в организма ни с цел поддържане на хомеостазата. 

 

За разлика от него, грелинът е хормон, който продуцира глада. Той също е пептиден хормон, който се секретира основно в стомаха (60-70% в стомаха) и достига до хипоталамуса по различни механизми, подобни на тези на лептина. Преди да заклеймите този страшен стимулатор на глад ще Ви напомня само, че всички хормони имат и допълнителни функции. Някои други функции на грелина са свързани с производството на силна мускулна, костна и нервна тъкан и не на последно място, той е пряко свързан с Негово Височество ХОРМОНА НА РАСТЕЖА!

 

Преди всичко тяхната цел е да поддържат енергийния баланс и хомеостазата на тялото ни. Когато се получат разстройства на тези хормони в определи стойности можем да се справим, чрез компенсация, като на този етап е хубаво да се установи причината, която води до разстройство в нивата им и да се работи по отстраняването й. 

 

За съжаление често грешно изградени хранителни навици водят до развиване на наднормено тегло и затлъстяване. По-високите нива на мастна тъкан водят до по-високо производство на лептин, който има засищащ ефект. За съжаление обаче организмът се пази от такъв вид поведение като деградира рецепторите за лептин, което е причина за така наречената лептинова резистентност.

 

Това е причина за други здравословни проблеми и затова мисията на Binge OFF до голяма степен е пряко свързана с изграждането на полезни навици и развиване на една здравословна връзка с храната, при която не се допуска рязко сваляне или качване на тегло. Това само по себе си ще позволи организма да се адаптира към стресора и да не се получават различни заболявания.

Индекс на засищане? 

Тази тема е спорна и непрекъснато се правят проучвания относно колко една храна засища. Истината е, че на този етап механизмът на засищане не е напълно изяснен. Знае се, че лептинът и грелинът участват в чувството за глад и засищане. Знае се, че в стомаха имаме механични рецептори, които при стимулиране (т.е при разпъване на стената на стомаха) изпращат сигнал до мозъка за ситост, но цялостната картина с храната не е напълно ясна. 

 

Сузана Холт провежда експеримент с различни храни и публикува труда си през 1995 г. На базата на нейното проучване се изгражда така нареченият Fullness Factor, който на базата от 0 до 5 се определя степента на засищане на дадена храна. Като 0 е най-незасищаща, а 5 най-засищаща. Fullness Factor e базиран на различни показатели като съдържание на протеин, фибри и мазнина в определен брой калории храна, като с изключение на картофите, FF доста точно измерва степента на засищане на различните храни. При картофите се е наблюдавало по-голямо засищане от очакваното. 

 

Ние от Binge OFF сме изпробвали различни стратегии относно храненето и сме установили, че до голяма степен да заблудиш мозъка си не е трудно. В периоди на подготовка сме използвали различни техники за намаляване на усещането за глад, както и сме помогнали на наши клиенти да оптимизират храненето си по такъв начин, че да не им тежи.

 

В крайна сметка, за да се поддържа хомеостазата в организма е нужно да се адаптираме към стресовите фактори, но за да се адаптираме към тях е необходимо да се излагаме възможно най-плавно, доколкото обстоятелствата налагат. Това е изключително приложимо за тренировките и храненето, тъй като това са сфери от всекидневието, които зависят изцяло от един човек и неговото разбиране за благото на здравето му!

 

 

Използвана литература:

 

Базова физиология: Marieb, E., & Marieb, E. (2010). Human anatomy & physiology. 

 

Статия на Холт за засищането: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/7498104

 

Публикация, базирана на статията на Сузана Холт относно индекс на засищане:
https://nutritiondata.self.com/topics/fullness-factor

Остави коментар